КНСБ представи исканията си към Бюджет 2025. На пресконференция пред журналисти

КНСБ показа настояванията си към Бюджет 2025. На конференция пред публицисти президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че бюджетът за следващата година би трябвало да бъде уравновесен с недостиг под 3%., в това време да не се орязват разноски, а в противен случай - да се направи фискално пространство да се усилят приходите.

КНСБ упорства в Бюджет 2025 да се заложат задоволително средства за провеждането на обща хоризонтална политика по приходите, която да води до най-малко 10% растеж на заплатите. Заявката за растеж на заплатите идва единствено две дни откакто с решението на Министерски съвет минималната работна заплата от 2025 година става 1077 лв..

Димитров уточни, че данъчната система не би трябвало да е източник на доходи, а главен механизъм за основаване на правдивост и понижаване на неравенствата. 1/3 от хората не престават да получават приходи към 1000 лева, посочи президентът на КНСБ, като даде образец, че не вижда " преяли пенсионери по улиците " и " хора с увреждания, които са щастливи ".

КНСБ желае и коренно да се промени приходната част на бюджета. България е с най-хубаво съответствие дълг/ Брутният вътрешен продукт, уточни Пламен Димитров.

Предложенията на синдикалната организация в региона на приходната част са: необлагаем най-малко на приходите на физическите лица еднакъв на размера на минималната работна заплата за съответната година. Ефектът от него в композиция с предлагането за увеличение на ставката по ДДФЛ (данъка върху приходите на физическите лица) от 10 на 15% води до позитивен резултат за всички работещи, които получават приход до 3750 лева

Като опция на необлагаемия най-малко, може да бъде прегледан вид със доста повишение на размерите на данъчните облекчения за работещите фамилии с деца;

Промяна в данъчната ставка на корпоративния налог от 10 на 15%;

Използване на единна данъчна ставка по Данък добавена стойност и възобновяване на краткотрайно понижените такива за самун и ресторантьорски услуги;

Повишаване ставката на налог дял на най-малко 10%

Останалите оферти по приходната част на бюджета са налог върху финансовите транзакции, цифров налог, налог " нездравословни храни ", облагане на свръхпечалбите, годишно повишение на оптималния осигурителния предел, развързване на всички обществени заплащания от минималната работна заплата в страната.

КНСБ предлага и политика по приходите. Според КНСБ би трябвало да се организира обща хоризонтална политика по приходите, която да води до най-малко 10% растеж на разноските за " Персонал ". Съответните нараствания на заплатите би трябвало да бъдат обвързани и с резултатите от самостоятелното показване на работещите.

КНСБ показа и по пера какъв растеж за заплатите желаят от Бюджет 2025:
Предучилищното и учебно обучение - 600 млн. лева.; За Висше обучение - 200 млн. лева.; За Земеделие - 102.6 млн. лева.; За Култура - 43 млн. лева.; За Здравеопазване - 165 млн. лева.; За Енергетика - 62 млн. лева.; За ЖП превоз - 75.6 млн. лева.; За Градски превоз - 51.5 млн. лева.; За АПИ - 4.2 млн. лева.; За БНР - 7.12 млн. лева
Главният икономист на КНСБ и шеф на Института за обществени и синдикални проучвания Любослав Костов уточни, че европейският спор е следният - новите европейски правила постановат по-строг финансов надзор и консолидация. Всяка страна би трябвало да направи 4-годишни проекти за по-строга финансова консолидация и още през 2025 година би трябвало да се създадат 0.4 процентни пункта за понижаване на недостига в бюджета, уточни Костов. България продължава да е страната с най-вече неравенства във връзка с приходите, регистрира основният икономист на КНСБ.

" България е на 47-мо място по обществени разноски от 164 страни. По дарба на данъчното облагане сме на 157 място от 164 страни. Преди България във връзка с данъчното облагане са Ливан, Тринидад и други Любослав Костов настоя за полемика за смяна на нужните промени в данъчната система на България.